В месеца на психичното здраве разговаряме със специалисти от различни области за това как се грижат за психичното си здраве на работа. В днешния забързан свят, в който понякога изглежда стресът, изискванията и напрежението доминират, грижата за себе си е от първостепенно значение за съхраняване на продуктивността, а и на удоволствието от работата, която вършим. Това е и сред основните фактори в превенцията на бърнаута, който застига все повече хора.

Във всяко интервю ще се впускаме в личните стратегии, предизвикателства и прозрения на различни хора, които предлагат уникална гледна точка за балансиране между изискванията на кариерата и психичното здраве. Чрез тези разговори се надяваме да вдъхновим по-открит диалог за психичното здраве на работното място.

Представяме ви актьора Севар Иванов и силата на вътрешната мотивация на работа:

Как минава един твой типичен работен ден?

В моята професия няма типичен ден. Всичко може да е доста хаотично, като „работният ден“ може да започне в малките часове и да приключи след седмица. Тази натовареност понякога включва репетиции, представления, турнета, кастинги, снимки… в моя случай и преподаване, както и други дейности, които са насочени към арт мениджмънта, отколкото към самата творческа дейност. Понякога всичко това идва накуп, което за мен е доста вдъхновяващо, въпреки умората, защото правя това, което искам. По-страшното е, когато всички тези ангажименти отсъстват от графика… а има и такива периоди.

Когато си под напрежение в работна среда, какво ти помага, за да се справиш със стреса?

В моя случай, това, че се занимавам със 100 неща, по-скоро ми помага, отколкото да ми пречи. Поне това съм забелязал. Когато прекалено много се вглъбя в дадена задача и се усетя, че „буксувам“ на едно и също място и повече се напрягам, отколкото да върша работа, тогава просто променям посоката, захващайки се с нещо друго от дневния ред. По този начин, хем се предпазвам да не прегрея и да ми гръмне главата, хем използвам инерцията от натрупаната енергия, за да бъда ползотворен в другите задачки.

Как успяваш да балансираш между задачите на работа и времето за себе си?

В моята сфера е трудно подобно разграничаване, тъй като аз съм си голяма част от работата. Да тренирам, да чета, да гледам театрални спектакли и филми… това е колкото лично време, толкова и по някакъв начин развиване на основния ми инструмент в работата – аз. Тази обвързаност между работа и живота извън нея е много силна и превръща в „професионални изкривявания“ много дейности, които са хобита за другите.

Можеш ли да споделиш начини, чрез които се грижиш за психичното си здраве по принцип?

Опитвам се да се разсейвам, като разговарям с някого: с близък човек, от когото мога да получа съвет или различна гледна точка, от която да видя, че вече не съм сам в „дупката“, в която съм изпаднал, или поне виждам, че не е толкова дълбока, колкото ми се е струвало; или със страничен (от работата ми) човек, който да ме разсее и да вкара в главата ми свежи мисли за нещо напълно различно. Проверявам как са хората в семейството, които често пропускаме да чуем, когато сме натоварени; уговарям си среща с хората, с които винаги си казваме „ще се видим тези дни“ и така нататък.

Пътуването е друг начин. Понякога просто се качвам на колата и се качвам на Витоша или другаде; или се разхождам; или сядам на някоя пейка и просто се опитвам да си изчистя главата от напрежението. Медитацията е вариант. 

Спортът също. Плуването работи за мен по няколко причини – в басейна съм далече от мобилния си телефон (един от източниците на лоши новини, напрежение и всичко останало); под водата съм сам с мислите си, като трябва да се доверя на инстинктите и тялото си, кога да се издигна и да си поема въздух и кога, и за колко време мога да съм под вода; във водата (а и в живота) паниката е твой враг и трябва да си спокоен.

Има много и най-различни начини, по които да се погрижим за себе си и които ще ни помогнат и да разбираме другите. Всички преминаваме през различни периоди, и то по различен начин. Не бива да омаловажаваме начина, по който другите възприемат света. 

Какво правиш, за да се заредиш с енергия и да останеш продуктивен по време на особено натоварени периоди на работа?

В най-натоварените периоди гледам да разделям всичко на малки задачки, дейности и цели. Често си правя и списък с нещата, които имам да свърша, като ги подреждам хронологично или по трудност и време за осъществяване. После ограждам всяко, вече изпълнено, и по този начин следя развитието на ситуацията и знам колко остава. Така мога да видя и как се движа във „поставените срокове“ и да си издействам кратка почивка, ако се движа по-бързо от предвиденото. По този начин си сменям вътрешната настройка. Има голяма разлика да си кажеш: „Виж колко неща трябва да свърша“ и това „Виж колко неща свърших“. Като цяло думата „трябва“ не я харесвам, особено когато става въпрос за работа. Аз работя, това, което искам, а не това, което трябва. И щом следвам желанието си и съм направил този избор, то всички мои „задължения“ са свързани с него. Та, ако мога да дам една препоръка, следващия път като си кажем „Трябва да …“, продължете изречението със „, защото …“. В повечето случаи причината за нашите действия и избори сме ние самите.