В месеца на психичното здраве разговаряме със специалисти от различни области за това как се грижат за психичното си здраве на работа. В днешния забързан свят, в който понякога изглежда стресът, изискванията и напрежението доминират, грижата за себе си е от първостепенно значение за съхраняване на продуктивността, а и на удоволствието от работата, която вършим. Това е и сред основните фактори в превенцията на бърнаута, който застига все повече хора.
Във всяко интервю ще се впускаме в личните стратегии, предизвикателства и прозрения на различни хора, които предлагат уникална гледна точка за балансиране между изискванията на кариерата и психичното здраве. Чрез тези разговори се надяваме да вдъхновим по-открит диалог за психичното здраве на работното място.
Представяме ви Мария Иванова, която е обучител. Тя ни разказа за ползите от планирането на работа и колко важна е организационната култура.
Как минава един твой типичен работен ден?
Аз работя предимно от вкъщи. Сутрин включвам лаптопа към 9ч., започвам с преглед на задачите за деня. В някои дни водя обучения, които заемат половината или целия ден, в други – имам само административни задачи и срещи с колеги. Приключвам между 17 и 18ч., в зависимост от натоварването на периода. Нямам една рутина – почивките си нагласявам според ангажиментите, а когато съм успяла да отметна повечето задачи, намирам и малко време за обучения за себе си. За жалост все пак съм прикована пред компютъра за тези 8-9 часа от деня.
Когато си под напрежение в работна среда, какво ти помага, за да се справиш със стреса?
Най-важно за мен е да идентифицирам какво ме стресира – дали е количеството работа? Сроковете? Някаква неяснота в целите на задачите?
Когато разбера първоизточника, мога да съставя план за действие. Най-много се успокоявам, когато знам какво предстои да свърша, в какъв срок и какво се изисква от мен като участие и краен продукт. Така, например, си съставям линия на времето с ясна разбивка на стъпките, които трябва да предприема до завършване на проекта. Поставям конкретни задачи в календара си, за да визуализирам времето, което ми трябва, за да ги постигна. Водя си записки, чета подходяща литература, това ми помага да знам, че съм максимално подготвена. Не на последно място – моля за помощ, особено ако не разбирам нещо или имам нужда да си представя продукта по-ясно.
Отвъд самите стратегии за организиране и управление на времето (които ми отнеха дълго да усвоя), правя паузи, ако ситуацията позволява. Най-често при голям стрес спирам да работя за 10 минути, ставам за кратка разходка или си пускам музика. Раздвижването ми дава нови сили и възможност на мозъка ми да подреди следващите стъпки и да отсее ненужната информация.
Как успяваш да балансираш между задачите на работа и времето за себе си?
Може би донякъде имам късмет – позицията ми не изисква от мен работа извън работно време и съм си наложила да не работя, след като затворя лаптопа вечер. В този смисъл постигам баланс чисто времево – ограничила съм едното от другото.
В свободното си време не мисля за работа, а това се подкрепя и от средата, в която работя – от моите колеги и шефове. Важно е каква е културата в една организация и хората да разбират, че всеки човек е по-продуктивен и по-креативен, ако е имал време за себе си. За жалост това са външни фактори, върху които невинаги имаме контрол.
Отне ми няколко години, докато успея да се откъсна от натрапчиви мисли за предстоящи задачи, идеи, които изскачат през свободното време, а и от чувството за вина, че нещо не е напълно свършено все още. Ето това бяха за мен вътрешните фактори, върху които с времето осъзнавах, че мога да влияя.
Мисля, че най-важно беше развиването на увереността, че върша работата си качествено и че мога да се справя в рамките на работния ден. Ако има нещо за довършване – то и утре е ден и ще го приоритизирам, за да приключа преди крайния срок.
Отворената комуникация помага – обективно гледам количеството работа, което имам, преценявам дали мога да се справя, давам навременно сигнал, ако нещо се забавя, моля за помощ, когато е необходимо. Изисквам обратна връзка от колеги, което ми помага да разбера как се представям и в кои области имам нужда от подобрение. При интегрирането на тези насоки развивам чувството си за увереност – че това, което правя, е в правилната посока, че помага на екипа ми. Приех, че правя грешки и това не е моя „лоша“ или „непростима“ черта – напротив, начин е да променя посоката, да развия умението да търся решения и да продължавам напред.
Можеш ли да споделиш начини, чрез които се грижиш за психичното си здраве по принцип?
Имам няколко креативни хобита, които ми позволяват да намеря отдушник на своите мисли и чувства. Обичам да рисувам, да танцувам и да слушам музика (понякога и припявам). Никога не правя някое от тези неща насила – за мен е важно те да са опция, а не задължение.
Четенето ми дава възможност да науча повече за света, да разширя разбирането си за начините на мислене на хората, да емпатизирам повече. За това помагат и срещите и откровените разговори с приятели – те оказват голяма подкрепа.
В последните години се интересувам живо и от самата тема „психично здраве“. Понякога изпитвам чувство на тревожност, на неувереност, на притеснение дали правя нещата така, както „трябва“. Смятам, че малко литература по темата ми помогна да приемам себе си като личност с всичките си странности – което много ме успокои. Вече намалява нуждата ми да се доказвам пред други хора, да показвам, че живея живота си „правилно“ – в крайна сметка, има ли въобще „правилен живот“? 🙂
Какво правиш, за да се заредиш с енергия и да останеш продуктивен по време на особено натоварени периоди на работа?
Подобна стратегия използвам като при справянето със стреса – разбивам задачите на стъпки, визуализирам ги във времето, приоритизирам според важността и спешността им.
Преди често скачах от задача в задача, особено ако някоя ме забавеше, само и само да се чувствам продуктивна. Това водеше до усещане за разпиляност и в крайна сметка резултатите не бяха нито по-бързи, нито по-качествени. Напоследък си давам време – да помисля, да си взема почивка, да потърся алтернативи. Така хем се чувствам освежена, хем подредена и в крайна сметка резултатът е по-добър от преди. Всъщност приех, че е по-важно да създадеш качествен продукт, отколкото да броиш колко дейности си свършил.